Вероника дълголистна

2024 Автор: Gavin MacAdam | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:36

Вероника дълголистна е част от семейство, наречено норичникови, на латински името на това растение звучи така: Veronica longifolia L.

Описание на Вероника дълголистна

Veronica longifolia е многогодишна билка, която е надарена с доста дълго пълзящо коренище. Това коренище е почти изцяло голо, а в горната част ще бъде малко опушено. Стъблото на Veronica longifolia е изправено, понякога стъблото е леко разклонено в съцветия и на височина ще бъде около петдесет до сто и двадесет сантиметра. Долните листа на това растение са събрани в розетка, докато листата могат да бъдат или заоблени или ланцетни. Освен това листата са назъбени или с цели ръбове, както и донякъде дебели и надарени с крилата дръжка. Стъблените листа са приседнали, докато долните ще бъдат срещуположни, а горните са редуващи се, назъбени, копиевидни или цели. Цветовете на Вероника дълголистни са боядисани в синкаво-лилави или сини тонове, цветята са разположени един по един на дръжките в пазвите на прицветниците, а в самия връх на стъблото и клоните се събират в доста пухкави дълги четки. Плодът на растението е кутия, донякъде сплескана, назъбена и лицева във формата на сърце.

Вероника дълголистна в естествени условия се среща на територията на европейската част на Русия, в Крим, Кавказ, Украйна, Сибир, както и в Централна Азия и Далечния изток. Растението предпочита влажни места, гори, брегове на потоци и канали, често растението може да се намери сред храсти.

Описание на лечебните свойства на Veronica longifolia

За медицински цели трябва да се използват стъблата, листата, цветята и корените на Veronica longifolia. Прави впечатление, че химическият състав на това растение все още не е особено проучен. Доказано е обаче, че това растение съдържа сапонини, както и следните флаваноиди: аукубин, цинарозид и лутеолин. Корените на това растение съдържат сапонини, а тревата съдържа каротин, аскорбинова киселина, танини, холин, кофеинова и хлорогенова киселина. Научно е доказано, че Veronica longifolia има специално антистафилококово действие.

Растението се характеризира и с антимикробни, кръвоспиращи, противовъзпалителни, аналгетични и омекотяващи ефекти. Veronica longifolia се използва за лечение на различни настинки, както и при хемороиди, цистит, бронхит, белодробна туберкулоза, а освен това растението е ефективно и при главоболие, при болки и като болкоуспокояващо след раждане.

Що се отнася до традиционната медицина, използването на билката Veronica longifolia за маточно кървене е доста широко разпространено тук, докато корените се използват за ендометрит и ентероколит. Пресни листа от това растение могат да се поставят между пръстите на краката, за да се избегне прекомерно изпотяване. Преди това настойката от билки се е използвала за измиване на рани и ухапвания от змии, като в такива случаи е ефективно и използването на отвара и запарка от билката. За припарки от лишеи можете да използвате лапи. Цъфтящите върхове на това растение бяха пържени в свинска мас, а след това използвани като лапа при заболявания на дифтерия и скарлатина. При жълтеница и невропсихични разстройства се препоръчва да се използва отвара, приготвена от корените на това растение. В хомеопатията корените на растението се използват за добрия им холеретичен ефект.

При настинки ще трябва да вземете чаена лъжичка билки в чаша вряща вода и след това да оставите сместа да се влива в продължение на два часа. Препоръчва се този бульон да се приема по половин чаша на ден.