Нахут

2024 Автор: Gavin MacAdam | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:36

Нахут (лат. Cicer) - род едногодишни и многогодишни тревисти растения и храсти от семейство Бобови. Най -често срещаният вид е нахутът от овнешко месо (лат. Cicer arietinum). Естествен ареал - Централна и Централна Азия, Средиземноморието и Южна Америка. Широко култивиран в Австралия, Индия, Пакистан, Китай и Африка.

Характеристики на културата

Нахутът е билка или храст с малки, продълговати, нечетноперисти или парипинатни листа, снабдени с прилистници. Прилистниците назъбени, с форма на листа. Цветовете са единични или събрани на групи от 2-5 броя, образуват се в пазвите на листата. Чашката е дълбоко разделена, опушена. Венчето е удължено. Плодът е шушулка, овално-продълговата форма, опушена с косъмчета, когато узрее, се отваря с две клапи. Семената са брадавични, широкояйцевидни.

Приложение

В някои страни нахутът е основна храна. Голямо разнообразие от ястия и закуски се приготвят от нахут. Нахутът е особено актуален в средиземноморската кухня. Нахутът се използва за приготвяне на брашно от нахут, което се използва широко в индийската кухня.

Условия на отглеждане

Нахутът няма специални изисквания за условията на отглеждане. Основното условие е слабото плевене на мястото и липсата на коренищни многогодишни плевели. Почвите са за предпочитане да бъдат добре навлажнени, плодородни, рохкави, леки почви. Заблатени, солени, тежки глинести и силно кисели почви са нежелателни.

Подготовка на почвата и сеитба

Преди сеитбата почвата се изкопава, внасят се минерални и органични торове и се оформят хребети. Дълбоката оран е оптимална за нахута, насърчава развитието на нодуларни (полезни) бактерии, които влияят върху производителността. Нахутът се засява в началото на пролетта, когато почвата се затопли до температура 5-6С.

Преди сеитбата семената се накисват във вода или се третират със специални препарати, съдържащи нодулни бактерии, те ще увеличат добива с 25-30%. Дълбочина на засаждане 3-6 см (в зависимост от влажността на почвата). Посейте нахут по обикновен начин. С появата на разсад се извършва изтъняване, ако е необходимо.

Грижи и прибиране на реколтата

Грижите се състоят в поливане, плевене, торене с минерални и органични торове. Изисква се разхлабване. Необходимо е и третиране срещу вредители и болести.

За нахута вегетационният период е 90-120 дни, но тези периоди зависят от сорта и условията на отглеждане. Нахутът узрява равномерно, като правило бобът не се напуква или разпада. Преди да се поставят семената за съхранение, те се изсушават и се поставят в торби.